„ОГЪН” („ОГОНЬ”)
Ивайло Димитров Балабанов (1945-2021 г.)
Болгарские поэты
Перевод: Валерий Латынин
Ивайло Балабанов
ОГЪН
Само в нашия двор има сняг, а няма пъртина. Мръква.
Синът ми си прави ски от дъгите на старите бъчви.
Жена ми е коленичила пред огнището като в църква
и връзва бяла панделка на мокрите съчки.
И чудото става: жълти пиленца скачат в огнището.
Сред тях една циганка с карамфилова рокля танцува.
По тавана търкалят празни орехи мишките.
Дъх на хвойна и дъб в стаята плува.
Вятърът киха дим, но нощта с черна ръка го обира.
Със светулкови коремчета дишат уморените въглени.
Младата циганка свойте палави пиленца сбира
и ги заравя да спят в тъмния ъгъл.
Стара дядова къща... Светлината уми праха от портретите
и мъртвите й стопани се връщат от нищото
до стария огън, който живо и истински свети
и който можеш да пипнеш с ръка в огнището.
Ивайло Балабанов
ОГОНЬ (перевод с болгарского языка на русский язык: Валерий Латынин)
Снег во дворе. Закат сгущает тени.
Мой сын из бочки лыжи мастерит.
У очага, как в церкви, – на коленях
жена затеплить хворост норовит.
И чудо совершается: цыплята
замельтешили в танце озорном,
за ними в алом атласе наряда
цыганка пляшет, оживляя дом.
По потолку перебегают мыши.
Простудно ветер из трубы чихнул.
Уставшие цыплята еле дышат,
цыганка их баюкает в углу.
Смывает свет пыль с дедовских портретов.
И в старый дом идут издалека
все, кто давно простился с этим светом,
погреться у родного очага.